С егоизъм не се става веган

С егоизъм не се става веган

„Силното отклонение към външната важност ражда фанатици, а отклонението към вътрешната важносткретени.

 

Често се вадят статистики, че в света има повече бивши вегани, отколкото настоящи. В практиката ми положението е подобно. Много хора, пробвали веганството, ми обясняват колко добре са се чувтствали, колко им било леко, свалили килограми, имали качествен сън и т.н. и т.н. Неминуемо стигаме до въпроса защо не в момента, защо не сега? Отговорът обикновено е – близките ми не ме подкрепят, не съм сигурен, че е здравословно в дългосрочен мащаб, много ми се дояде еди какво си, този или онзи „авторитет”  твърдят това или онова...

Всъщност всички дългосрочни вегани, които познавам не го правят само за собственото си здраве и благополучие.  Ето ви едно доста интересна гледна точка - цък , пречупена през позицията на веганизма. Допаминът е много особен хормон и в същото време основната му функция е на невротрансмитер. Това е така наречения „хормон на удоволствието”, „на наградата”. Отделя се при постигната цел, по-точно тогава, когато се преполага, че сме направили нещо добро за нашия организъм от гледна точка на оцеляването и размножаването. Големи количества от него се отделят от хипофизата в моменти на сексуално удоволствие (оргазъм), както и при хранене със свръхкалорична и наблъскана с подправки и овкусители храна. Ние хората сме открили и други начини за стимулация този процес – чрез алкохол, наркотици и хазарт. Тук вече може би усещате накъде бия. Допанимът е силно пристрастяващ, когато е извън баланс и нивата му скачат от свръхконцентрация - до почти пълна липса. За да го отделяте не ви е необходим никой!  Наричат го "субстанцията на егоизма".

Има и други хормони, отделяни от хипофизата, които силно влияят на емоциите ни. Един от тях е окситоцинът, или така нареченият „хормон на любовта”. Неговите нива силно се повишават в организма на бебето и майката при процеса на кърмене, когато жертваме собствения си комфорт в името на благородна кауза  и т.н . Високите му нива са нещо прекрасно. Той няма пристрастяващ ефект. При балансирано алтруистично поведение, бавно, но сигурно, повишава своята концентрация  в организма и ни води до едно много особено и бих казал блажено състояние. Именно тук идва моментът с причината, поради която обектът „Х” е станал веган. Когато знаеш, че неизбирайки привидния комфорт на масово продаваните животински храни, дрехи от одрани животни или странна, но масово използвана козметика, ти спомагаш за редуциране страданието на съзнателни живи същества и опазване на околната среда като цяло, тогава окситоцинът бавно, но сигурно повишава нивата си. Познайте - това е естествен антидот при неадекватни допаминови нива.  Пристрастеностите (низките страсти тип „Дай ми свинско и винско, па ме чекай да умрем!”) стават по-трудни. Тогава кефът от пържолата става нищожен на фона на реалната й "цена" и не ти тежи, че си си купил крем или дезодорант, който е два пъти по-скъп, но е "cruelty free", тогава не ти е проблем  да отвориш прозореца за да излезе насекомото, вместо да го замажеш на стената. Тогава не ти тежи и да се изправиш пред цяла тълпа озверели бранители на статуквото и да отстояваш позицията си. Като естествено следствие от подобно поведение идва и здравословният начин на живот. Човек се отнася към себе си така, както и към околния свят. Именно затова почти навсякъде, където отида и кажа че съм веган, започват заключенията – "сигурно не пушиш", „съжалявам но нямаме друго освен бял хляб и пържени картофи”,  „поне бира пиеш ли?” и т.н и т.н. Веганите много по-лесно побеждават пристрастеностите си, когато поведението им е провокирано от отстояване на свои собствени принципи и морал. Когато си състрадателен е много по-лесно да кажеш „не” на прекомерната употреба на джънк фууд, алкохол и подобни стимули.

Много, да не кажа почти всички от провалилите се вегани, губят баланса между етика и здраве. Започнат ли по цял ден да говорят за аминокиселини, витамини, минерали, хормони и т.н. и т.н. ми е ясно, че ще му изпуснат края. В такива моменти чувам само „аз”, „аз”, „аз”... Рано или късно, това поведение преминава в ясно изразен егоизъм. Започват приказки като „ям по един суров жълтък, за да съм сигурен, че си набавям всичко” , “ еди кой си казва, че без телешки бульон ставите са ми обречени” , „ не ям животинска храна, но почнах добавки с колаген и рибено масло”, „ ходя на фитнес и поне суроватъчен протеин си трябва”  и т. н. Странното е, че повечето тподобни индивиди са прочели достатъчно и знаят колко несериозни са подобни твърдения. Бавно-бавно, под натиска на околни, „приятели”, познати и ситуации, започват да се хранят с каквото им падне и ... обратно към броенето на калории и йо-йо ефектите.

Има и други случаи, поне според мен, много по-опасни, защото са особено гръмогласни и правят лошо име на толкова обичания от мен лайфстайл. До такава степен вманиячени хора на тема здраве, че целият живот им е подчинен на това какво слагат в чинията си. Те постоянно изпадат в парадокси и идиотски ситуации. Обикновено като му  изпуснат края, развиват така типичното модерно състояние „орторексия”. С тях трудно се комуникира, говорят само за храна и чертаят апокалиптични картини на всеки, дръзнал да съгреши с нещо, което не попада в „идеалната” диета за човешкия организъм. Един балансиран и адекватен веган много лесно би се измъкнал от подобни състояния- „Какво пък толкова, хапнах пържени карофи и пих бира. Не нараних никого с поведението си и в крайна сметка ми се случва за първи път този месец. Просто бях на парти и в настоение.”. Толкова! От утре пак живота си е същият. Пак смутита, цялостни храни, ленено семе, зелен чай... и организъм преливащ от енергия.

Защо си мислите, че в повечето „веган” филми със здравна насоченост (http://www.whatthehealthfilm.com)  винаги вплитат екологията и състраданието към животните.............  въпросът май е риторичен!

Тоя прословут баланс............................. 

Назад