За прословутата бионаличност

За прословутата бионаличност

За прословутата бионаличност на веществата в растителната храна

Целта на тази статия не е да ви отекчавам до смърт с органична химия и препратки към суха научна литература. Все пак ще ги има, за Господа „доброжелателите”, които вечно имат какво да кажат по въпроса с растителното хранене. Целта е,  да обясня защо според МЕН човекът НЕ е хищник и защо според  МЕН е всеяден, но най-добре адаптиран към храненето с растения. Също така, бидейки верен на принципа, че най-мощният подход в науката е опитната постановка, ще се опитам да повдигна поне леко завесата относно факта, че вече осма година се водя „веган”, а пък кръвните ми изследвания са идеални и жизнената ми енергия е ОК.

Първо нека обясня какво е бионаличност на хранителното вещество (дефиницията за лекарствени средства е друга). Това е съотношението на неговото прието количество спрямо способността  на организма да го усвои за понататъчна употреба или натрупване. Било макронутриент, като въглехидратите например,  или микронутриент, като определен вид витамин или минерал, всеки елемент от нашето хранене си има някакъв процент на усвояемост.  Колкото по-голям процент на усвояване, толкова по-висока бионаличност. При  част от веществата бионаличността, в зависимост от това дали идва от животински или растителен източник, варира и то в полза на животинската храна. Чакай, чакай, ще каже някой. Ти си противоречиш! Нали човешкият организъм е адаптиран най-добре към растителната храна, как тогава част от веществата се усвояват по-добре от животинската? Точно в това „по-добре” е проблемът!

Човешкият организъм не е машина, нито математическо уравнение. Не може да си направим бакалската сметка – щом 90% от желязото в месото се усвоява, а само 30% от това в растенията, то животинската храна е по-подходяща. Да, ама не! -  както казваше един велик български журналист. Ще ви дам два примера – именно с желязото и витамин А. Ще се опитам да ви запозная и с една друга гледна точка относно фитиновата киселина и инхибирането на минералната абсорция в червата. Целта е да ви покажа колко е глупаво да се смята растителното хранене за дефицитно, само защото имате познат, който се е опитал да стане веган и се е „прецакал”. Гарантирам ви, че няма човек, практикуващ веганство за по-дълъг период от  време, който поне веднъж да не е чувал подобна история.

Първо нека разгледаме желязото. Може да го приемем под три форми – хем желязо   (органична форма) от животински произход, органично желязо от растителен източник (често описвано като не-хем желязо  или  „non-heme iron”)  и в органична или неорганична форма като хранителна  добавка. Разликата в процента усвояемост е колосална, и то в полза на хем-формата. Защо ли, защото човешкият организъм НЯМА механизъм за регулиране на абсорбцията му,  за разлика от растителния еквивалент, за чиято абсорбция притежаваме механизъм, регулиращ я в зависимост от нуждите ни. Това е доказателство, че в еволюционен аспект, ние сме имали много малък досег до животинска и огромен до растителна храна. Именно затова притежаваме механизъм за регулация само на „растителното” желязо: инфо.  Имайте предвид, че по-опаснен от ниските нива на желязото, е неговия излишък. Тогава то става силно токсично. Също така, неговата абсорбция от растителната храна рязко се повишава в присъствието на витамин C. Чудно, коя ли храна е богата на него, май беше растителната!?

Второ - за модерно дискутирания в контекста на веганството витамин А. Човешкият организъм може да го синтезира от негови прекурсори, наречени каротини. Не от всички, ами от алфа-, бета- и гама-каротин, обединени под общото название провитамин А. Превръщането на каротините в ретинол (алкохол,форма на витамин А) може да бъде регулирано в зависимост от нуждите на организма. Недостигът на витамин А може да е пагубен, но високите нива са още по-опасни, тъй като е мастноразтворим витамин. Отлага се в нашите тъкани като ретинил естер, тъй като чистата алкохолна форма (ретинол) e много нестабилна. Излишъкът от каротини не е опасна, когато те идват от естествени източници чрез храната. Най-много да ви пожълтеят ноктите и кожата, но излишъкът от витамин А (под формата на ретинол, ретинил естер или палмитат) приет чрез храната или на добавки, може да доведе до тежка интоксикация. Попитайте отново какъв механизъм притежава човешкият организъм – ами може да регулира процеса на превръщане на каротините в  същински витамин А. Попитайте сега до какви храни сме имали достъп в еволюционен аспект, че сме си изградили механизъм за регулация на синтеза на витамин А от каротини, но не и механизъм на блокиране на усвояването и натрупване на формите на витамин А от животинските храни. Доказателство е фактът, че научните изследователи в екстемни условия , хранейки се  с черен дроб от бели мечки развиват тежка интоксикация: 

 

https://ods.od.nih.gov/factsheets/VitaminA-HealthProfessional/#en38  . Относно факта, че можем да обръщаме най-много една шеста от приетите каротини  до Витамин А – и една десета само да можем, е все тая! Храна, богата на моркови, сладки картофи, тиква...... въобще цветни и най-вече оранжеви плодове и  зеленчуци ще осигури повече от достатъчно. Лесна справка на www.cronometer.com .

Прословутите фитати или така дъвканата фитинова киселина. Инхибирала усвояването на минералите!? Чудно защо две от най-големите асоциации в света, точно имайки предвид и минералната абсорбция, твърдят  че приложени правилно веган диетите са акуратни са всички стадии на развитие на човешкия организъм? https://www.bda.uk.com/foodfacts/vegetarianfoodfacts.pdf  ;  https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19562864  . Ами защото при продължителна диета, включваща фибри и фитати, нашата чревна микрофлора се развива в определена посока. Такава, че вече има микроорганизми, които правят фитатите на „пух и прах” и елементите като калций, цинк и желязо, магнезий отново стават бионалични: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23551617 .  Сори, палео проповедници. Ние хората, прилагащи ПРАВИЛНО растителното хренене не стадаме от дефицити на въпросните минерали. Под правилно имам предвид хранене с цялостни растителни храни и суплементиране с витамин В12, при нужда.

Един последен въпрос – защо ние хората можем да синтезираме витамин D, но не можем да синтезираме витамин C? От коя храна зависим, от животинската или от растителната?

В заключение, моля всички които повтарят идиотщината за кучешките зъби, фронтално разположените очи и изправения стоеж , да прочетат поне нещо в онлайн версията на енциклопедия Британика ( дори не е нужна  строго специализираната литература). После ги повтаряйте тези мантри за хищничеството, че ми се счупи тъпомера.

Човешкият организъм процъфтява на растителна и оцелява на животинска храна. Какво качество на живот ще изберете  -  си е ваша работа. Само не се учудвайте, защо след преминаване на растително и богато на фибри  хранене,  не поставите под карантина тоалетната,  часове след посещение по „голяма нужда”.

Назад